автор: tzvetcomarinov

- Сформираме група само от нашия отдел. Минат ли трафикантите границата, започваме веднага акцията. - Изложи решението си полковник Стоименов, нали продължението го виждаше без думи.
- И всичко отива на кино. - Вмъкна се уж за продължение Миладинов, но падна върху неудачно място.
- Хей, капитане, изразявай се по-ясно. Говориш така, сякаш не си кандидат още тая есен за редицата на старшите офицери, а си някой току-що завършил школата прощъпулник.
- Може и да съм. - направи се на несхванал казаното неговият подчинен. - Защо трябва да забравяме, че те имат свой човек. На КПП-то. - За "къртицата" в отдела вече съобрази, не е уместно никак да я споменава в момента. - Усети ли оня чуждата миризма, чакай в засада до първи сняг, ако си нямаш друга работа. Нали ще ги предупреди по някаква уговорка и те няма да припарят дори в близост откъм гръцката страна. За какво ще ровим из колата им, щом вътре няма да има нищо. Нито в багажника, нито някъде из купето. Дори в боксерките им няма да срещнем от стоката.
Полковник Стоименов го погледна така, както баща отправя очи към своя невръстен син, преди да каже на глас. - "Да те напляскам ли искаш?". Капитанът не боготвореше насилието и веднага се направи на по-обстоятелствен.
- В колата им ще липсва и прашинка от наркотика, господин полковник. Как да пренебрегнем обстоятелството, че групата им вече даде предостатъчно жертви и трябва да е сменила тактиката.
И без глас в кабинета, ушите му чуха "Продължавай" и той го направи.
- Само ще съпровождат стоката и я пазят откъм изненади, което ни подсказва. Ще бъдат с наркотика в близост до пристигането в склада или депото за разфасоване, а ние имаме чудесната възможност, да фиксираме местата за своите последващи действия.
- Добре. Какво предлагаш?
- Много хора трябват за празненство или хилаво бебе, господин полковник. Чакам ги на Кулата за да проверя местата до които ще отидат. Нищо, че се досещам и сега къде са. Поддържаме връзка и ако ми се наложи съдействие, вярвам да го имам до минути.
- Ще помисля, преди да си отворя устата за потвърждение или отхвърляне - каза полковникът, но Миладинов можеше и да не чака до тоя момент.
Безпогрешно улови, решението му е прието, но беше твърде рано да се гордее с успеха, защото му бяха приготвили някакви засади.
- А как ще разберем, кога тръгват за наркотика?
- Да се доверим на интуицията си, господин полковник. Става ли?
Това не беше чак точно така, но мъдрите хора винаги са твърдели. Деликатността е близък роднина на доверието.
Капитан Миладинов бе много далеч от тия сложни умнотии. Той разчиташе на автомонтьора, макар да усещаше и лекото за сега предупреждение на риска. Опита ли се оня да му изиграе някой номер, хвърля го на глутницата без капка съжаление. Нейните макар и неписани закони са по-четливи от тия на правосъдието.
Шефът в никакъв случай не би удобрил такъв подход разбира се, но Миладинов влизаше в положението. Не можеше вече да си пренастройва сетивата и затова беше решил, ще се пенсионира.

Цветко Маринов