С юмруци вятъра посрещам.
ДерА си ризата на две.
За всичко вече се досещам,
затуй душата ми реве.
Изплъзват ми се всички срещи
и времето не е със мен.
Догарят палените свещи
и тъмен става моя ден.
Превръща се във нощ безпътна.
Сънят е някъде навън.
Надеждата е доста смътна
и аз се чувствам,като пън.
Без клони свежи,без листата-
какво съм всъщност аз не знам,
но на всяка календарна дата
аз искам нещичко да дам.
Макар и пън,но сред гората...
И корена е още здрав.
Сега се вдигам над тревата
отново да съм утре прав.