Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 436
ХуЛитери: 1
Всичко: 437

Онлайн сега:
:: lirik1

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2021 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВреме е
раздел: Поезия
автор: valka

Днес съм заета - наторявам бодлите си -
трябва да си нахраня чудовищата.
Трябва да сритам душата си в ъгъла
и да не й позволявам да проси.

Трябва да скъсам опашката на надеждата -
еднакво е всяко никъде.
Да забравя за просякинята в ъгъла.
Да се науча да дишам.

Да застана прeд огледалото.
И непременно да му намеря погледа.
Да построя дете, да отгледам къща.
Да почистя пода от охлюви.

Да изроня мазилката от натрапени истини -
да останат по кожа и рани дните ми.
Да вдигна прага си на болка до покрива.
И през цялото време - да се усмихвам.


Публикувано от viatarna на 27.10.2012 @ 20:52:59 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   valka

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 8


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

02.08.2021 год. / 08:09:03 часа

добави твой текст
"Време е" | Вход | 11 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Време е
от Meiia (meiia@abv.bg) на 01.11.2012 @ 15:10:59
(Профил | Изпрати бележка)
С приятно поетически шокирани сетива оставам след прочита на стихотворението:).
А и житейски ми допада като философия...
Много хубаво!
И давай още такива!!!


Re: Време е
от nironi (nironi@mail.bg) на 22.08.2017 @ 21:43:08
(Профил | Изпрати бележка)
Намери ли погледа непременно ;)


Re: Време е
от pavl64 на 27.10.2012 @ 22:29:56
(Профил | Изпрати бележка)
И през цялото време - да се усмихвам.- какво по- хубаво от това! Въпреки всичко! Не робот- а жена!
Поздрави!


Re: Време е
от Jenia (jivkova@hotmail.com) на 27.10.2012 @ 23:58:39
(Профил | Изпрати бележка)
a може би усмивката ще ни наката да приберем бодлите :)


Re: Време е
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 28.10.2012 @ 01:07:49
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
...Да се науча да дишам.... - много добра мантра!
...Построяването на дете е обезателно- да има подслон,да има къде да живее живота!Особено трудно се строи мъж-като къщичка от карти-така да го построиш,че да не пада лесно.
...Замислих се за прага на болката...Ако вдигнат допуска и търпи повече болка,то да не се вдига,за да не се чувства длъжна тя да расте! Но ако вдигнат,я възпрепятства и така не може да го прекрачи и да влезе в дома,нека е така..Само лимбо да й се позволява да танцува!:)
Много хубаво стихотворение!
Поздрав,Валка!


Re: Време е
от anonimapokrifoff на 28.10.2012 @ 08:25:13
(Профил | Изпрати бележка)
Това е помъдряване, а то по принцип е мъчително.


Re: Време е
от doktora на 28.10.2012 @ 08:57:27
(Профил | Изпрати бележка)
...да, време е Валка...трудно се изгражда човек...особено дете ()


Re: Време е
от angar на 28.10.2012 @ 20:38:39
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Усмихвай се! "Усмивката, подобно на фризурата, преобразява лицето, а при това нищо не струва.
Хареса ми, но за душата ми дожаля - защо трябваше да я сриташ, можеше просто да я изпратиш в ъгъла.


Re: Време е
от rainy на 28.10.2012 @ 20:49:42
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/
Хубаво, та хубаво, та хубаво... Много точно си решила даже. Сритването е силно необходимо. Щото тя не разбира от ласкава дума понякога. А. Да не забравиш и мокрия парцал, че слуз не се чисти лесно.
Кефиш ме... Много.


Re: Време е
от ami на 28.10.2012 @ 23:31:56
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
храна за чудовища как се приготвя..
с усмивка трябва да е. Охх..


Re: Време е
от yd (whereareyouhiding@iaminmyself.org) на 15.08.2014 @ 21:17:18
(Профил | Изпрати бележка) http://www.iaminmyself


Днес съм заета - наторявам бодлите си -

трябва да си нахраня чудовищата.

Трябва да сритам душата си в ъгъла
и да не й позволявам да проси.

Трябва да скъсам опашката на надеждата -
еднакво е всяко едно никъде и може би някога.
И да забравя за просякинята в ъгъла.
Да се науча да дишам. Отново.

Да застана прeд огледалото.
И непременно да му намеря погледа.
Да построя дете, да отгледам къща.
Да почистя пода от охлюви.

Да изроня мазилката от натрапените ми истини -
да останат по кожа и кости със рани във дните ми.
Да си повдигна пак прага на болката чак до покровите
и до шапката огнена чак да се усмихвам през цялото време - мога го.