автор: kasiana

(фентъзи)

         Имеона разбра, че е в клопка. Беше в голяма опасност. Трябваше да чака Еспора да заспи, за да направи опит да отдели етерното си тяло от нейното. Но в същото време бе доволна, защото предотврати евентуален брак между Александър и Повелителката, който би означавал кръвосмешение, което Дулорихите наказваха със смърт.

         В същото време се питаше какво щеше да стане, ако Еспора не бе попречила на Александър и Хефестион да чуят разговора ù с жрицата на Мада-Ра.

         Каква ли беше причината Повелителката да стори това?

         Дали, защото Александър Велики, който се оказа син на леля ù Оксана, би предявил претенциите си към престола и канската титла на Дулорихите?

         Или понеже Хефестион Великолепни, истинският син на Филип Втори и Олимпиада, смел воин, инженер и дипломат, командир на елитната кавалерия и началник на охраната на македонския цар, без когото несъмнено Александър не би бил това, което е, би потърсил правата си?

         А, може би, просто, защото не искаше да се меси в игрите на Съдбата, преди да е получила духовно посвещение, като бъдещ колобър на Танг-Ра, от баща си…

* * *

         Истината бе, че Еспора реагира първосигнално, без да се замисли, обзета от свян, че голото ù тяло бе докоснато от погледите на Александър и Хефестион. Този, макар и неволен акт от тяхна страна, според нея оскверняваше светостта ù на девица, на Повелителка на небесните коне и бъдещ кан и колобър на Дулорихите…

         Затова след разговора си с жрицата на Мада-Ра, Еспора разсипа благовония във въздуха и водите на извора и се потопи отново в него, за да отмие похотта, с която двамата мъже я бяха гледали и която несъмнено бе полепнала по нея…

         Едва след като почувства, че топлият извор отнесе в недрата на планината и последната въздишка в погледите на Александър и Хефестион, тя излезе от водата - отново пречистена и целомъдрена, загърна се с виолетова мантия и се отправи към покоите си…

* * *

         Астралното тяло на Имеона вече изнемогваше, затворено във физическата същност на Еспора. Чувстваше, че енергията ù изтича…Че има опасност да остане завинаги заключена в снагата на Повелителката…
         Усещаше, че далече-далече – в малката каюта – собственото ù тяло вече крее и някой се суети около него…”Навярно е татко…” – помисли си тя. Напрегна сетни сили и погледна случайно към белия паяк-магьосник, който бе спуснал тънка сребърна нишка над главата на Еспора. Тя – полу отворила устни, спеше върху ложе, скрито от четирите страни с ефирен виолетов балдахин…
         „Сега!” – напрегна се Имеона и излетя през уханната, като току-що разцъфнала розичка устица на Повелителката и се хвана за сребърната нишка, спусната ù от белия паяк-магьосник…

         Преди да се понесе далече на Запад към своя двадесет и първи век, Имеона погледна с обич спасителя си и отправи към Всемира благодарствена молитва за него…

         Щеше ли да узнае някога кой бе той?

Следва