Смядавски диалект
Пена имаши многу мераци,
а мъжо и, Гиньо, само един.
Тя му смига, значи,
прай му еротични знаци,
а той- завалията,
изчезва като дим.
Пена, тъй си речи,
шъ съ върни, няма де да иди.
Знам го, моя, като огладней,
шъ дойди, да мъ види.
Я, да хвърля старото елече,
да зъмна, да са поначарвосам,
чи като мъ види отдалечи,
шъ забрай, чий гладен.
Тъй шъ го нахраня,
както аз си зная.
Шаро щом излае,
бържи шъ го разпозная.
Ама на, изнервям се, не иде,
шъ зема да изляза на мегдана,
ей- тъй, уж да са разходя,
чи като мъ види кръчмарката Гергана,
шъ земи да му кажи.
Да са кълча като нея,
да въртя гюбеци,
туй по- добре, дори го мога,
ама, като овдувея,
сега, нали съм строга.
Гиньо в кръчмата като мъ зърни,
ле-лей, ей- тъй, както е на пет ракии,
щъ поиска бържи в къщи да са върни,
чи да види той, що е туй, мераци.