автор: apostola

Нещо да оставиш-други да го имат.
Да живееш честно-в мир да е душата.
Нещо да раздаваш-други да го взимат.
Светъл да си образ-лъч да са делата.

Всеки ден да стигаш по-висока кота.
Ти да си за други мъничка опора.
Туй ли се нарича смисъл на живота?
Ако туй е вярно, аз съм прав бе, хора!

Живота ми до днеска
си има своя смисъл.
Приличам аз на фреска
от дело, дума, мисъл...

Музата нагоре с мен ще се запъти.
Ако ще и Господ в ада да ме прати.
Горе и да няма кой да ме упъти,
тука има вече кой да ме изпрати.