автор: azz

Мозъчни кръпки
зашити със думи
на едра тропоска
бод зад игла
иди - ела
под конците
се стеле мъгла
впримчва с ласо
подпухнали облаци
и измива очите
когато се съмва
и когато е тъмно
да виждат

земята невидимо
кърпи
на едра тропоска
парцали подгизнали
и мечтае за нещо невидимо
целува се с облаци
и се пукат водите и.
Пеленаче небе
се захлупва във
скута на майка си-
суче лакомо
зелената гръд
и я буди от унес
да е вкусен
плодът на езика му.