Плюшеното бяло мече,
дето дядо подари ми,
послушно в ъгъла седи си,
със очички то следи ме.
То добро е като дядо,
като него, то е бяло,
като него много слуша
и обича да го гуша.
Дали като дядо го е гъдел,
туй послушничко мече?
Бързо сграбчвам го с ръка,
ей сега ще проверя.