И щом охраната преваля,
и тази нощ е хладна, като степ,
със мисъл аз ще те погаля,
за да почустваш, мила, че съм с теб.
Поел съм нощната охрана
на твоето замръкнало сърце.
Нощта - от мрака си надрана,
към теб протяга тъмните ръце.
И нещо лошо допълзява
до твоята отворена врата.
Една звезда се просълзява
от жегата на твоите лета.
Но аз ще бдя над тебе, мила,
отново пак до сутрешна зора.
Ще ти предам от мойта сила
за да преминеш тъмната гора.
Зора, когато те огрее
и ти поемеш розовия път,
аз искам в обич да узрее
присъдата на твоя женски съд.