автор: perun

Морето е и купел за кръщение
и откопирана небесна резеда…
Морето е и акапелно пеене –
за упокой на паднала звезда.

Морето е вълшебно тайнство
и непосилна глътка самота.
Морето е безкрайно постоянство.
Морето е родина на света.

Морето не обича пиктограми
и фара вечно увенчава с бряг.
Морето не понася живи рани, -
то носи в себе си мехлема благ.

Морето – авансцена карнавална.
Морето – спирка посред пътя.
Ту е свърталище на урагани.
Ту е поле, обречено на жътва…

* * *

Морето е омайния, син румпел,
отвеждащ към небесните селения…
…За мене То е истинския купел
на моето лирическо кръщение…