ХАРЕСВА ЛИ ТЕ НЯКОЙ?
По принцип всичко, което правят хората е свързано с одобрението на едно или повече лица. В много случаи това не се признава и дори не се знае.
Желанието да се харесаш обаче е присъщо на всички, дори на серийните убийци и мазохистите. Стремежът към слава всъщност е неудовлетворена амбиция да бъдеш харесван, от възможно най-голям брой хора. Във всяка професия има моменти, където одобрението е неизбежния стимул, за да се върши по-добре работата. И колкото по-голяма е аудиторията на зрителите, толкова по-престижна се оказва професията. Ако сравним работата на един телевизионен говорител и кардиолог – хирург, несъмнено лекаря ще е по – отговорен, натоварен и полезен от обикновения четец на чужди мисли. Какво се получава в действителност обаче? Една голяма част на населението разпознава телевизионния говорител и по някакъв странен начин го причислява към VIP-особите на обществото. В същото време наоколо могат да се намират пет сърдечни хирурга и никой да не им обръща внимание, поради простата причина, че не са известни като образи. В това отношение има благодарни и неблагодарни професии. В определен момент интелигентни хора, неполучили достатъчно признание за извършеното от тях, са склонни да прекрачат от професионалното си статукво в област, където са абсолютни лаици, но бързо придобиват популярност сред хората. Такива са много примери в телевизията, киното и дори театъра, и цирка. Едно безобразно тъпо предаване като „Биг –брадър” може да изкуши по-голям брой интелектуалци от подозираното. Една обикновена телевизионна игра, банално интервю и дори охулване по малкия екран, са открито предизвикателство за повече хора, отколкото може да си представи всеки. Защото в повечето случаи славата носи пари, макар и да се срещат точно обратни варианти.
Какво всъщност е понятието любов? Та не е ли то безумно харесване от един индивид към друг? Когато си влюбен изпадаш в необяснимо опиянение от някаква особа, като започваш да харесваш дори недостатъците и. Това в трезво състояние няма как да се случи. Затова и буквално, любовта е един вид пиянство. Защо обаче искаме да сме влюбени и да ни обичат? Ами пак по същата причина – да харесваме и да бъдем харесвани! Дори един –единствен човек да те харесва, това е достатъчно, за да живееш нормален, пълноценен живот. Когато обаче го няма този „единия човек”, започваш да търсиш начин за изява пред всички останали. И тогава се превръщаш в политик, мутра или обикновен престъпник.
Огледайте се наоколо! Хората, които са САМОТНИ и не са харесвани, се увеличават все повече! Отговорът е изключително прост – за да те харесат, трябва не да вземаш, а да даваш на другите. Това е.
Красимир Бачков