автор: ednaotvas

Харесва ми далечната представа
или спомена,
че устните ти имат вкус
на нежност
със медени кристалчета,
плюс стръкче мента.

Харесва ми идеята,
че няма да престане да е интересно,
обсипано с перца от смях.
Че бавно те отпивам
на глътки вятър с натрапчиво приятен
кафеен аромат.

Харесва ми до пристрастяване,
когато целият забързан свят
започне да изглежда нетърпимо ярък
и градусите изнемогват
да се достигат в надпреварата
да превъзмогнат елементарните физически закони.

Такива като
гравитацията, залезите, изгревите,
магнитните полета, отливите, приливите,
сезоните и обяснените до тука цикли.

Харесва ми,
когато доловя следите
от сблъсъците и разделите
на мълниеви устни със земята
сред дъждове и бури.
До ултравиолетова вибрация.

Обезумяващо е хубаво,
когато
левитацията
стане ежеминутно състояние
на настроението, мирогледа и душата.

Когато амплитудите от Време заструЯт
на снопове от светлина
с все по-жизнено необходим
интензитет.
До глад и жажда за присъствие.
Неконтролируемо избухващо във мен.
Горещо-шоколадово потичащо във теб.

... Така ми харесва,
когато съвсем осезаемо
притискаш и смачкваш
непълнотата, недоверието и всяка инерция
с челичените си топли ръце...

http://www.youtube.com/watch?v=xnlLS_CV34U&feature=player_embedded