автор: perun

Двата бряга сме двамата с теб
на могъща и древна река – любовта.
Покрай нас – непроучена степ.
Помежду ни – бушува страстта...

И ме мъчи извечен въпрос,
породен от извечното чувство:
- Ах, защо не издигнахме мост,
бреговете да свърже изкусно?

Мост, красив като светла дъга –
седемцветна, китаренозвънка:
който мъдро би свързал дълга
с битието на чувството тънко.

Който вещо би свързал мъжа
и жената с легенда умилна:
любовта да не сети ръжда,
вечно жива да е – несломима...

* * *

Като двете страни на страстта
/разделени от земната ос/,
без да щеме сами - в любовта
неизменно изграждаме мост!