автор: apostola

Под коша светъл със звезди небесни
търси си ти към своето сърце вратата.
Макар, че пътищата не са лесни
да търсиш между двата края и средата.

Една луна с една жена да срещнеш
на път сега към твоята душа ранима.
Със жест усмивките им да открехнеш
в една неспираща в душата бяла зима.

Сърцето си във длани да оставиш
и да го топли горе лунната стихия.
Във две луни среднощ да се удавиш
и пак да се родиш от лунната магия!