Съдбата е случайното ни кривване
от правата посока на живота-
едно залитане в погрешната отбивка
от магистралата към непозната кота.
А там- ни пътни знаци, ни табели,
и ставаш сам на себе си случаен спътник,
с когото пътя си и хляба да споделяш
и опознаеш до последния му кътник.
Дори не знаеш качваш ли се, слизаш ли-
вървиш, вървиш, преставаш да залиташ,
възвръщаш самочувствието си предишно,
докато кривнеш пак в погрешната отбивка.