автор: bebvragalowski

Ти беше моето, мило момиче,
и сбъднат сън от приказно добра мечта,
но изведнъж, като във фарс себичен -
рани ме смъртно и със писък... отлетя!

Не те виня и няма да те съдя,
дори за спомен нещо ще ти подаря...
Дали ще мога, искрата да пропъдя
и мъката завинаги... да изгоря?!

Ще те даря със спомени и болка,
с копринен дъх и палещи в нощта ръце,
... със вярата на мъдра богомолка
и огънят на страдалото ми сърце.

Дълбоко във душата аз ще скрия,
копнежите на влюбените младини
и там ще чакам, тази зла магия...
да ме подмине, ако може... отстрани.

Не те виня и няма да те съдя,
а в тъмното за болката... ще търся лек
но знам, че в мислите ти пак ще бъда,
един случаен и забравен... чужд човек!