автор: lordly

Вярвам ти, като един коринтянин ти вярвам апостоле Павле и слушам, и обичам началниците си, като себе си.
Вярвам ти, че по план Божий, те са ми началници, а и от социалистическо време съм свикнал планове да изпълнявам. Вярвам ти, че и началника Павлов, ми е Свисше спуснат, ама на сега, кога съм стъпил на перваза на десетия етаж, тез греховни мисли ме спохождат:
Не стана ли Павлов началник наместо мене с доноси и подлизурство?
От любов към мен ли, ме караше да идвам два часа преди и да оставам до сред нощи в службата?
По план Божий ли ми отряза първо премиалните, а сетне и заплатата ми намали?
Ти ли му прошепна на ухото, да навестява жената, дорде съм в службата?
И защо днеска, като му рекох, че тъй не бива, твоят избраник ме прати да рипам от десетия етаж?
Сега ела и дай ми знак, апостоле Павле, дали да скоча, оставайки ти верен, или да ида и да му начупя муцуната, на началника Павлов?