автор: ladyinblack

Той ще бъде висок-за да стига до слънцето лесно,
и да сплита хамак от лъчи през деня ми мъглив.
Той ще носи душа като цялото царство небесно,
за да има и моята място за полет щастлив.

Той ще бъде Мъжът, за когото легенди се носят...
Непокорен и силен, но пред пътя Господен, смирен.
Той не би ме предал. И не би ме накарал да прося.
И коравият хляб ще е празнично с мен споделен.

Ще е стряскащо прям, без излишни словесни украси
и сгреши ли неволно-на минутата би си признал.
Той ще бъде добър, но запазил за мен щедростта си,
че за него съм истина, вечност и кръст осъзнал!

Ще е благ и галантен, но с характер от битки изваян.
Прозорлив и уверен. През калчища проправящ си брод
на ръце ще ме носи, за да стигнем до кътче от Рая
и да сбъдваме своя съвместен прекрасен живот.

Той ще бъде и дом, и легло и в студената нощ- одеало,
раменете ми с ласкава нежност грижовно завил.
Ще е моето влюбено цяло от Вселенското цяло,
благотворна вълшебност в смеха ми несдържан открил.

Той ще бъде пълзящата тръпка по моята кожа,
ще ми роши косите, щом кошмарно проплаквам насън.
Само дай ми търпение, че презрях самотата си, Боже
или вече ме чака с надежда пред входа навън?

милена белчева
юли 2012