Искаш ли да преброим звездите?
Те са дъй далечни и красиви...
Ще поседнем вечер на открито
в някоя усамотена нива...
Вятърът косите ни ще гони,
тишината бавно ще заспива.
Две тополи ще притискат клони,
плахо в разтревожената нива...
Само по лицата ни открити
ще пламти небето като клада.
Искаш ли да преброим звездите -
всичките звезди,които падат?!.