автор: secret_rose

Сълза - великолепие е утрото
когато от сърцето ти извира.
В покоите на онзи миг, най-мъртвия.
В ресниците на есенната лира.
В прозирното неземно на савана ми,
за мен - едно прощение. А в тебе...
градина от най-дивните ухания
на крайчеца на слънчевия хребет.

Прости ми благоверието. Тиха съм.
Очите ми изрониха пътеки.
Посоките навън от мен те имаха.
Посоката навътре бе утеха.
И аз... Не бях ли аз... Но бях ли, помниш ли...
онази глътка вопъл, на прощаване -
гнездо за птици днес, сломена стомна.
В сърцето ти - сълза развиделяване.