Не паснах на пъзела-формичка грешна съм.
И няма на никой изобщо да пасна.
Така ще винея-ненужна, несрещната...
Не ще се смаля, но не ще и порасна.
Мълча негативно в албумите с фотоси-
едно примирено дремливо удобство.
Не ще съвместя същността ми с живота си
отдавна излязла съм от производство.
Не помня коя съм-дефект на системата
от скука дори няма кой да разпитва
не искат рогатите с тях да ме вземат, а
не са ми измислили бог за молитва.
Дали от разсеяност остро завоя си
смени, че нацели се в рафта ми прашен.
Отде пък се взе, че ми сепна покоя
щом мярна ме нейде в купа сред талаша.
И как тъй реши, май дъсчицата хлопа ти,
че непрогледа-в път мога да сбъдна?
И се захвана с нестихващи опити
да ми внушиш, че съм същност отвъдна.
И сянкостта ми трептяща причина е
полет-в съня прожектиран да виждам,
да славя, което безжално проклина ме,
да се оттдърпвам, когато прииждам...
Да богохусвам-щом трескаво моля се,
да се разкъсвам в копнеж за изява.
В противоборство с човешките полюси
да не съзирам зрънцето в плява.
Най-живородна в мига на умиране,
в свойто обичане-най-безлюбовна
Сляпа-в минутите дълги на взиране,
волна-привидно в битийност условна.
Слятост не сетила в страх от откъсване
с тъй илюзорните щастийца лични.
Думите свети превърнала в съскане.
В клопка на своите нужди първични.
Да, и какво-знам, че пътят това си е-
и да страня-пак ще тръгна по него.
Но ме души и това разногласие,
между искрата и жадното его.
Виждам-опитваш с настойчивост кротка
истина в мен да кълниш неродена.
И да превърнеш в дъждовна разходка
пустия брод към Онази вселена.
Да прекрояваш погрешно ушита
дрешката има ли смисъл, кажи ми?
Знам, че за нея сърцето ще пита,
до ще забрави и форма, и име...
Скланям глава да приветствам палача
чезна сега до невидимост бледа,
че само чрез нищото нещо ще знача
свалилих знамената.Честита победа!
милена белчева