автор: apostola

Имам страх от погледа ти нежен -
в мене той и тялото разтриса.
Имам сили да катеря Вежен,
но пред теб душата се стъписа.

В жар ме хвърлят твоите целувки-
в мене ходят триста нестинари.
Думите ми, казвам без преструвки,
се заключват с десет катинари.

Със прегръдките ме задушаваш -
всеки път от тях съм пред припадък.
С твойто поведение внушаваш,
че царуваш в мене без остатък.

Колкото далеч сега да бягам
от твойте сладострастни хватки,
пак при тебе, като мъж ще лягам...
Все пак с теб минутите са сладки!