автор: lycki

Ще се сбогувам с тебе през октомври,
когато ме оголи есента.
Ще видиш ти очите ми огромни
да се превръщат в неми езера.
Тогава ще удавя тази песен -
симфония от звуци в тежък пир,
ще ме облъхне мириса на плесен
ще се смаля... и най-подир,
когато чуя воя на чакала,
като вълчица скитаща и зла,
към сърпа лунен ще запратя
свирепата омраза към света.
И девет нощи ще проклинам
да се затрие вдън земя...
Не ме разпитвай чувства дали имам!
Умряха те с последната сълза.