автор: Kanegan

Лятната жега шета из пустото село.Префучава автомобил и вдига облак, а прахоляка замъглява всичко.Само селската река кротко тече и и е все едно какво става над нея по моста.Чешмата пък припява със зеленясалите си чучури и разлива мръсните си води по шосето.
Йовко и Милен двамата са тръгнали да се подстрижат като хората,пък нали днес е по-
специален ден за сина.Днес Милен прави двадесет години.Едва ли го преживява толкова тържествено.Баща му се е изкривил на една страна от коксартроза и ходи с бастун.Извива кръста си, а болка и мъка свиват чертите му в гримаса на страдание.Стигат в дома на селския бръснар и решават първи да седне сина.А той свит в омалелите си дрехи сякаш се срамува.Не знае каква дума да каже, какво да проговори.Фъфли под носа си, а брадата му от дни сякаш го прави да се чувства виновен от вида си.Подсмихва се скрито и върти зелените си очи из двора.
Накрая се разбират да седне на стола и да го подстрижат както предния път.Селската мъка и немотия притискат душата му и той насила се усмихва.Казва някоя весела шега не на място, върти се с огледалото в ръце и се чуди по кой свят го харесват.
Йовко побелял и плешив и двойно по- бързорек от Милен сяда на един стол край сина си и изпъшква от жега или изнемога.Хвърля бастуна до него и почва да бие нахалните селски мухи, които го дразнят.Опеченото от слънцето му тяло мирише на пот.Устата му с няколко липсващи зъба ръси шеги и псува нещастието си.Сините му очи се въртят на ляво и дясно и току одумва живота си:
-Мамка му, боли ма ставата, няма лек.Немам осигуровки, нема да зема и пенсия.Лидке земи това-обръща се към жената на бръснаря.-Това тука са едни реклами, за лекарства-от хрущял от акула, от незнам какви водни животни-германски препарати-много съм доволен, аз съм ги пил.- и спира да си поеме дъх.-Тия неща ги бе изхвърлил некой в гюма.Аз ги прибрах, много са хубави.Ако имаш пари купи си ги за ставите и костите.
Жената недоумява, но с вяра слуша какво е поредното чудо.То болежките нямат край- мисли си тя.
Йовко пак поглежда Милен с чувство на срам от вехтите му дрехи.
В това време бръснарят включва машинката за стригане и полетяват хиляди космички, върти се около Милен и го заглажда.
-Кажи, добре ли е момче?-пита той.
Милен отговаря:
-Да, да чичо!
Йовко гледа с е едно око работата на бръснаря и пак продължава:
-Не може да се кача на трактора вече, ох, как ще се живее така?Не знам, това не е никакъв живот.Добре,че е Милен та ме носи на ръце, да се кача в кабината на трактора.
Спрял за миг бъбривата си пледоария Йовко се отнася в мислите си.
Кокалестите му и груби селски ръце се стягат в юмрук, вече от безсилие и безизходица.Душата му е свързана със земята.
Първата му жена го напуснала скоро след като се събрали.Много харчела и изпиперкала спестяванията му за дом.Огорчен я напъдил и вече не е скопосал.
Прибрал след това млада изгора и се задържал с нея.Синът им днес е на двадесет, а той не се спира от работа.Теглото му няма край.
Научил е историите на всички от село, а неговата му се струва най-трагична.Не може да се помири със съдбата си.Бягал на другия край на България да намери прокопсия, но уви.На неговите ръце тежат съдбите на жена му, на сестра и, синът им.Колко работи сменил, въртял воланите и не забогатял.Сигурно е за добро.Бог обича душата му и гледал да не я съсипе с пари.Но Йовко не го разбира.Намира пари за хляб, подаряват му дрехи заможни приятели, има и шепа другари по съдба.Разнася историите им по света- като тази на най- верният му авер.Дето спял и зиме и лете в обора с магарето, да си съхрани къщата.Йовко носи сиромашията си и непринудеността на душата си, едва ли разбира колко е симпатичен.
Накрая синът му Милен става от стола.А бръснарят го поздравява:
-Честита пострижка!
Момчето се усмихва с несъразмерната си уста, а от носа му се чува хриплив звук, слага ръката си да се прикрие.
Баща му го сгълчава:
-Хайде отивай си сега, да ме почват мене, че мина деня.
Момчето сконфузено си тръгва, казва довиждане и се отдалечава някак сгърбено с овехтелите си дрехи, но доволно.
Бащата се изправя с охкане от стола си, взема бастуна и с прекривена походка сяда да го стрижат.
-Тежък живот б-е-е-й.-и ругае сиромашията си.
Разправя как сегашната му жена се трепе да бачка на некой си частник и все няма пари у тях.
Накрая споделя:
-Милен прави двадесет години днес, няма как да му купя нещо.-тъгата изплува в душата му.
Лидка се сеща да надникне вътре за някоя дреха, панталон, риза.Разгъва ги, показва да види дали ще станат на момчето.Йовко толкова доволно се усмихва и благодари.Плешивото му теме е олекнало след подстригването.Чувства се подмладен, разбран, паднала е една грижа от плещите му за сина.
Тръгва си доволен от този дом и една мисъл се прокрадва в ума му.
Не е важно колко си богат, а да имаш приятели-под път и над път.Все ще те разбере някой и ще ти подаде ръка и вяра.Сърцето му е озарено от тиха радост и той с куцукаща походка се отдалечава по пътя към дома.