автор: hristoodz

- Да прощаваш, даскале, учените глави докараха света до този му хал и те ще го затрият. На сто учени тури един прост да ги води. Така мисля аз, така ти думам.Не си мисли обаче, че имам нещо против тях, разбира се че не, говоря ти за учените – недоучените, които у нас са толкова много, че да ги ринеш с лопата.
Колко от тях са кадърни? Питам те аз! Казваш, че всичко е наред, че какво му е наред на този свят? – Нищо! Цялата му работа е грашева, скапана и отива на провал. Престъпления, корупция, кражби, алчност и завист са навсякъде.Има нещо объркано в ценностната му система. Каквото и да вземеш, където и да ровнеш все смърди. Било то в управлението, държавата, съда, прокуратурата, икономиката, медицината и образованието все тая, гнила работа – боклук.

Кажи ми ти, де го днеска учителя възрожденец – няма го и няма да го има, днес никой не го признава за нищо и децата не го уважават, де го оня респект на някогашния ученик, който като срещнеше учител замръзваше на място и му сваляше шапка. Сега и селям няма, подминават го като неодушевено тяло, като пън. Тогава той беше един от първите хора на село, заедно с попа и кмета, ползваше се с уважението и доверието на хората. Кой друг ще даде акъл на селянина, кой ще му напише прошението до кметството и до съда, кой ще му даде съвет къде трябва да отиде и при кого, ако не той. Не бе само учител, но и възпитател, будител, носител на новото и прогресивното.

Времената се промениха, приятелю, промениха се и хората. Как беше? – Битието определя съзнанието! Хората вече не са същите, на никой не можеш да дадеш акъл, те всичко знаят, всичко могат.

Така ми говореше пред сектор 7 на автогара Родопи гр. Пловдив, докато чаках автобуса, един необикновен на външен вид човек. Събеседникът ми не беше висок, по – скоро дребен на ръст, на неопределена възраст. Широкоплещест, набит, с широкопола кожена шапка, не помнеща годините си – стара и мръсна. С дълга сплъстена, отдавна немита кестенява на цвят коса. Оредяла и побеляла на места, достигаща до гърдите му, проскубана, сякаш опасана от молци, рядка брада, смешно накъдрена. Лицето му беше широко, червендалесто с множество бръчки около устата, очите и челото. Мустаците му пожълтели от тютюна. Кафявите му влажни очи бяха очи на страдалец. Човечецът приличаше повече на клошар, на битник, преживял и видял много на този свят. . Дрехите му бяха стари и омачкани, забравили отдавна цвета си. Стара, протрита вече грейка и несъразмерно дълги и оръфани на крачолите панталони. Обувките му – разкривени и очукани. Меките и заоблени черти на лицето, усмивката и ясния и топъл поглед говориха за добрия му характер.

Не беше ми напълно непознат, засичали сме се не веднъж – дваж на село. Здравей – здрасти и толкова, но кой беше, откъде беше дошъл, що за човек бе – не знаех. Дълго време го възприемах като битник, приличащ на един от бурлаците от картината на Иля Репин. Гласът му беше силен, гръмогласен, говореше високо, сякаш се караше.

- Всеки ламти, даскале, за повече пари, без труд да получи много, ако може и в края или по средата на годината да вземе бонус от десетки хиляди лева. Лесно и бързо да забогатее на чужд гръб, тъй като с честен труд не се забогатява, пускат се в ход нечистоплътни действия – измами, кражба, подкупи, далавери и т.н…

- Така е – съгласявах се аз – прав сте, но защо имате такова лошо, негативно мнение за учителите. Те не заслужат това. Не мога да се съглася с вас, господине! Учителят в нашето общество е недооценяван, но той е основната бримката в него, един от крайъгълните му камъни…

- Не, аз нямам нищо напротив към учителите и въобще към учените хора – прекъсна ме той, – но кажи ми не ли са разпуснати днес учениците? Учителите не дават ли частни уроци, вместо апостолски да работят с жар, де го оня учител, дето на обществени начела, безвъзмездно се е нагърбвал с повече от една работа: като учител, възпитател, просветител и общественик – няма го , нали?

- Вярно – казвах аз, – но какво лошо има в това да се дават частни уроци? Питали ли сте се някога защо е така – не, нали? Вие виждате това, което е отгоре, на повърхността, но не и надълбоко. Правят го защото заплатата им е мизерна, не стига за храна, а да не говорим за самообразователна дейност и те трябва да живеят достойно като човеци. Аз се гордея с професията си, господине, Вие засегнахте и мен!

- Моите уважения, даскале, но и в миналото те не са получавали много.

- Времената, господине, сега са съвсем други, криза е и те трябва да оцеляват.

- Криза е и аз това казвам, но кризата е във всичко, не само в икономиката, но и в нравите, в морала. Кой ти зачита сега моралните норми, изконните човешки добродетели, неписаните закони на ценностната ни система – никой. Кризата, дявол да я вземе, не е паднала отгоре, от небето я, тя е човешка удурма (направа) – спекулация. Във века на високите и модерни технологии, на бързите темпове на развитие на науката, граничещи с фантастичното е смешно да се говори за криза. Вместо живота, бита на човека да се подобрява, става обратното, гладът и безработицата са обхванали света. Вместо тя да се разрешава – се задълбочава. Прераства и се видоизменя от ипотечна, във финансова, икономическа, политическа и дългова. Накрая се превърна в глобална.

Говореше високо и разпалено, и ръкомахаше. Убеден в правотата на думите си, бързаше на един дъх да изстреля това, което имаше да каже. Слушах внимателно и едва успявах да се намеса в потока от думи и да кажа нещо, за да поддържам диалога, който все повече придобиваше характер на монолог. Опита ми ме беше научил да оставам събеседника да говори и внимателно да следя мисълта и да търся рационалното в изказаните от него идеи и мисли. Имаше много време до идването на автобуса, какво по – добро занимание от това да запълниш времето с разговори.

- Не се обиждайте, но ми се струва, че опростявате нещата, а те не са така прости. Всичко това е следствие на определена закономерност в развитието на обществото и процесите свързани с него – казвах аз – не бива да забравяме такива въпроси като демографския фактор, само за три десетилетия населението на земята се е удвоило, от 3,5 милиарда по време на студентските ми години нарасна 7 милиарда сега. Нараства и продължителността на живота. Земята все по – трудно ще изхранва човечеството. Докато производителните сили, средствата и продуктите от първа необходимост, материалните блага и мощности се развиват по алгебричната прогресия, то нарастването на населението и потреблението – по геометричната прогресия. На второ място, не по значение, разбира се, стоят въпросите с изчерпването на природните ресурси, особено на горивата. Енергоносителите все повече ще поскъпват, ще поскъпват и свързаните с тях неща. Ние и сега наблюдаваме този процес. Промяната на климатичните условия ще се отразяват в икономиката. Тепърва ще създават проблеми на човечеството. Водните ресурси (на сладка вода) на планетата не са неизчерпаеми, в бъдеще те ще създават все повече проблеми. Така че кризата е следствие на комплекс от причини.

Използвах краткия промеждутък от време за да изстрелям на един дъх тирадата си, след което погледнах многозначително събеседника си в очите, за да видя какво впечатление е създала у него тя. Впрочем в кръвта на българина е да философства и да чеши езика си с политиката. Сигурно сте наясно, че колкото българи има, толкова са и мненията по даден въпрос. Бистренето на политиката ни е любима тема., но когато трябва да се обединим и да защитим правата си, тогава ни няма, мълчим и пасуваме, търсим вината другаде.

- Даскале, разочароваш ме! Шегуваш ли се или наистина мислиш така? Чудя ти се на акъла! Как можеш да вярваш в такива човеконенавистни идеи. Това ми намирисва на малтуизъм, на теорията на Томас Малтус за народонаселението, според която населението нараства в геометрична прогресия, а хранителните продукти – в аритметична. Регулирането на народонаселението до нивото на средствата на съществуване според Малтус е възможно да се осъществява чрез разрушителните сили (воини, кризи и природни катаклизми- бедствия и нещастия от всякакъв характер) и чрез налагането на превантивни мерки за регулация на населението, а именно: ограничаване на ражданията, отлагане или въздържане от брак. Мерки засягащи повече и единствено бедните слоеве от населението – тъй наречените излишни хора, чийто брой тепърва ще нараства с развитието на науката и техниката.. Какво ще включват тези хуманни и цивилизовани мерки Малтус не казва Дали принудително ще се извършва кастрация или друго нещо – можем само да гадаем. Днес все по – често се чуват гласове, които се стремят да търсят причините за кризисните явления върху прекомерно големия брой човеци на земята и невъзможността на планетата да ги изхрани, като се крият истинските. Тя, кризата е заложена в самата система, не го казвам аз, казвали са го много трезво мислещи икономисти и политици – умни глави. Впрочем, за да се намали чувствително човешката популация, както казваш и според тези господа е необходимо да се ограничат по някакъв начин репродуктивните способности на човечеството и да се спре увеличаването, дори да се намали продължителността на живота, редуциране на населението чрез войни, болести, епидемии, изчерпване на природните ресурси, оскъпяване на хранителните продукти, превръщането на плодородни земи в пустеещи, глад и др. Нека не отиваме твърде далече, да си припомним тъй наречената „Арабска пролет”и събитията в Ирак, Афганистан и Сирия, ще видим, че там наред с преследването на геополитически цели и интереси свързани с експлоатацията и ограбването на чужди природни богатства, може би се преследваха и преследват и такива цели. Може и да греша, както казваш, но какво ще кажеш за плана Ран – Ът, който ни съветваше за 100 процентова приватизация и ни внушаваше, че държавата е лош собственик, в резултат на който разбихме цялата си икономика – промишлеността, селското стопанство, военната промишленост, електрониката, разпродадохме държавната собственост за дребни стотинки, вземи мина Челопек (и не само нея), канадската фирма взела я на концесия печели годишно с милиарди евро от продажбата на благородни метали и рядко срещани такива. Господата Ран и Ът, разработели тази програма, ни съветват най – цинично за намалим населението на вашата страна до 5 милиона, защото видите ли, страната ви е бедна и няма ресурси да изхрани повече от пет милиона души. С обричането ни на глад и мизерия, и безработица е въпрос на време да постигнат целите си..

- И това е вярно – казах, – но причините са комплексни. Не можете да отречете, че земята все по – трудно ще изхранва човечеството, нали? Нещата не са такива каквито изглеждат на пръв поглед, не бива да ги опростяваме.

- Примитивизъм, казваш? Но какво знаеш ти, нищо че си даскал и на децата акъл даваш. Евала ти правя, много си чел и все дебели книги, но и аз съм прочел нещо в тоя живот, не ме гледай, че съм така облечен, имам средно техническо образование, завършил съм ТЕТ „ Ленин” , техникум по електротехника и съм видял не малко за годините си, моите университети са живота, той ме е научил на много неща, но ти какво знаеш за тях? Не си достигал до дъното на този живот, не си го поглеждал от опаката му страна. Не си спал под открито небе, на гола земя, а все на матраци, гладен не си заспивал. Аз не всякога съм бил такъв, имал съм жена, деца, семейство и дом. След промените ме изритаха на улицата, останах без работа, но не се отчаях, млад бях, започнах свои бизнес – покупко-продажба и ремонти на битова техника. Печелих добре в началото, но после нещо се обърка и фалирах. . Но не се отчаях, заминах на гурбет в чужбина, питай ме къде не съм бил, това Гърция, Испания, Холандия и в Обединеното кралство бях няколко години на различни места, работих в кланица, брах ягоди, в строителството и какво ли не. Спечелих добри пари, върнах се с кола, обзаведох апартамента си. Порасна ми самочувствието, възгордях се, кроях планова за нов бизнес, но докато ме нямаше жената не стояла мирно, намерила си някакъв офицер от МВР, от яд и мъка започнах да пия и тя ме заряза. Получи попечителство върху децата (тогава бяха още непълнолетни), взе ми апартамента и колата. Останах на улицата, а и парите пръснах по кръчми и приятели, и на залагания. Лежах осем месеца в затвора за посегателство върху чужда собственост. Какво ти посегателство, взех си колата, моята кола, закупена с много лишения, труд и пот. Благоверната ми я дала на любовника си да ходи с нея на работа. Видях я на паркинга пред МВР и без много да му мисля я подкарах направо към село у братовчеда.

- Как попадна на село? – полюбопитствах аз.

- Тя е дълга и широка моята, но ще ти я разкажа на кратко. След като излязох от панделата останах без работа и жилище, никъде не ме искаха, навсякъде ме преследваше клеймото – затворник, нямах пари, похарчени бяха отдавна. Спах където замръкнех: по приятели, гари, паркове и къде ли не. Хранех сe с каквото намерих, но не бърках по кошовете. Работих като хамалин – внасях въглища, цепих дърва, качвах мебели по апартаментите, предлагах услугите си като електротехник, като пазач на обект, събирах и продавах хартия и други отпадъци и т.н.. .

Изкарвах колкото за едно парче хляб, не повече. Със сегашната ми жена, Йовка, знаеш я, се запознахме тука на автогарата, ей на това павилионче, на онази маса. Всяка сутрин, по едно и също време, около 9 – 10 часа слизаше от автобуса и сядаше тук, поръчваше си по едно кафе и закусваше, после с другия автобус се връщаше обратно. Наблюдавах я повече от седмица, докато се реша да я заговоря, веднъж или два пъти й помогнах да се качи на автобуса, знаеш боледува от мускулна атрофия (дистрофия), полиневрит или друго нервно -мускулно заболяване, не мога да ти кажа, но трудно се движи и няма стабилност при ходене. Една сутрин се осмелих и я заговорих, като бях максимално внимателен и учтив, изповядах й се като на поп, от а до я, описах й целия си живот, без нищо да скривам и да преиначавам, изтъкнах й, че обстоятелствата са ме направили такъв, какъвто съм, после тя ми описа на кратко живот си, че навремето е била детска учителка, но е заболяла от тежка неизличима болест и сега живее сама, като за нея се грижи племенникът й, братовия й син, на когото е дала втория етаж на къщата си. Нашите срещи и разговори постепенно прераснаха във взаимна симпатия и доверие и станаха причина да ни събрат. Първата ми жена не може да й стъпи на малкия пръст, нищо че е болна и трудно подвижна. Душа човек е Йовка, нося я на ръце, всичко аз върша в къщи, тя завалийката не може нищо да работи, иска да шета , но аз не й позволявам. Намерих си работа като нощем пазач в една охранителна фирма, тя получава пенсия по болест – първа група и слава богу сега сме добре и парите криво – ляво ни стигат, не се лишаваме от храна. Закърпваме семейния си бюджет с отглеждането на зеленчуци.

Предложих й да сключим брак, но близките й, брат й и племенникът не разрешиха, голям скандал направиха и се опитаха да ме изгонят, опасявайки се да не би с брака да наследя част от къщата й, но Йовка застана на моя страна, готова беше да напусне с мене заедно дома си. Сега си живеем на долния етаж на жилището й, малко е влажно, но се ядва.

Междувременно автобусът беше пристигнал с повече от половин час закъснение, но времето на чакане мина някак незабелязано, улисани в приказки не усетихме как се беше отърколило, сякаш бе отлетяло за миг. На сектора се бяха насъбрали доста пътници, но моя събеседник се оказа пъргав и енергичен човек успя да се качи преди мене и да ми запази място, така че нашия разговор продължи без прекъсване и в автобуса чак до село.

- С Йовка си живеем добре, даже много добре, макар и без брак, както казах, по вина на брат й. Не сме единствените, днес е модерно безбрачното съжителство, както либералния космополитизъм. Тази мода дойде от запад, за да се избегнат разходите за развод. Семейството е пред разпад и днес сме свидетели на това. Къде са устойте на Християнското семейство, неговата роля като най – малката структурна и функционална единица, клетка на обществото, в което се ражда, расте, възпитава и формира индивида? За какво здраво поколение говорим, след като подкопаваме най – важния стълб, на който се крепи обществото. Поддръжниците на безбрачието твърдят, че бракът е отживелица и е само формалност, един подпис върху лист хартия не е гаранция за стабилността му и привеждат безброй примери в подкрепа на тезата си, говорят за увеличения брой разводи и т. н. Свидетели сме на подмяна на изконните ценности и добродетели с чуждоземни. Какво ще кажеш за еднополовите, хомосексуалните бракове?

- Прав сте – казах аз – съвременните млади при най – малките недоразумения и търкания помежду си разтрогват брака, а че разводите са нещо нормално при условия, че съжителствуват съвместно два различни индивида, с различна психика, възпитание, ценностна система, интелект, интереси, знания и навици.

- Виж, даскале, не знаеш колко си прав, но тези различия са преодолими, те не бива да ги разединяват, а да ги обединяват, от мен да го знаеш, причината се крие на липсата на чуваемост, на изслушване, на доверие и разум. Отучили сме се да се изслушваме, да мислим разумно, да имаме доверие на партньора си.Да разговаряме, да се обсъждаме проблемите, да споделяме, необходимо е повече духовна топлина. Ние с Йовка живеем много по – нормално от други семейства и си имаме доверие. Докато съм жив ще се грижа и ще настоявам за нея, тя е единствената светлинка в моя живот.

Днес не само се обезличава семейството, но и родината. Колко милеем за нея? Питам аз! И друга модерна глупост се шири у нас, тъй нареченият либерален космополитизъм, че съвременният гражданин е гражданин на света, неговото отечество е там, където му е добре, където се чувства сигурен и е материално обезпечен. Това не е наша измислица, дошла е пак от онези господа, които са заинтересувани от ресурсите на малките държави (природните им богатства), от техния интелектуален потенциал, за който не са платили нито цент (изсмуквайки по този начин вътрешния брутен продукт).

Глобализмът според тях ще доведе до заличаването на държавните граници, отмирането на държавите и нациите.

- Май сте антиглобалист и сте против ЕС? – попитах аз.

- Не, нямам нищо против ЕС и глобализма, но нека това да бъде обединение на независимите, свободните и равноправните нации. Сега така ли е? – едва ли!

Неусетно в приказки пристигнахме на село , с което приключи нашият разговор и остана недовършен.


(Следва)