автор: heartfelt

Бутилка «Шираз», отразяваща сребърен свещник.
Догаряща свещ,
чаши, пълни с рубинена страст.
Букет от умиращи рози…
Последната среща –
кратък миг
просто миг
поглед - вик
две ръце.
Ти
и аз.

Кратка нощ, напоена с дъха на отлитаща есен.
Тиха нощ.
Неизказани думи, не стигнали глас.
Миг от вечност,
искра от жарава,
беззвучната песен
на едно обедняло небе.
И мълчим.
Ти
и аз.

Тази нощ е оазис, а утре - жестока прокоба,
дни - от бури изпредени, нощи - сковани от мраз.
Тази нощ е начало
и край
и е време за сбогом,
а е трудно… Не можем, нали?
Нито ти
Нито аз.

Тази нощ е последна.
Свещта и догаря без милост,
тънка ивичка дим стеле фина мъгла между нас.
Тази нощ е икона във черква, във себе си скрила
два олтара
два пътя
две слепи следи.
Ти.
И аз.