автор: azz

Късно е вече. Думите падат-
натежали от есен листа.
Късно е. Тъмен и зъл звездопадът
грабва една заблудена мечта.

Думите страдат. С ридание капят
върху тъжния гръб на нощта-
във галоши от мрак и от спомени,
трепетличи, прегърбен светът.

Тихо е. Само морно отбрулени
като крясък ехтят във нощта
думите, в полет надолу изгубили
заблудена до есен мечта.

Думите капят и скръбен ги свива
в своя хербарий сънят,
бавно оголва се- есенно-тъжен
белият гръб на нощта.

Дума след дума, златен от есен
спомен рисува в забрава -
някой се гмурва във пясъка топъл
и късчета слънце раздава....

1990