автор: Eilsun

Покълнали в съмнения треви
и хиляди премигващи звезди.
И нищо не е като вчера.
И всичко главоломно се върти.
Коя съм аз?.... Все още помня.
Но питаш ли се кой си ти?
Премята ни със бясна скорост
махалото от вчерашни мечти.
Пътечката, която извървяхме,
с прегънати от стъпките треви,
сега се губи в хоризонта,
за който нямаме очи.
Пренаредиха се звездите.
Луната срязана се заседя,
а преполивана със мисли,
лозата в двора прежълтя....
Коя съм аз и кой си ти?
Водата от дълбокото се смее.
Не сме, които сме били.
В косите слънцето белее.
И се търкулва в хоризонта
на делнично преподреденото.
Дали ще оберем реколта
от преживяното и опростеното?
Пътечката ни води все напред
Към хребета, огрян като олтар
Подсвирквайки със нас върви
Животът като стар жътвар...