автор: apostola

Тръгвай,мила! Чакам те в "Надежда"!
Знам,че днес моментът е прекрасен.
Слънцето над нас ще се навежда
и денят с любов ще е подквасен.

Тук по "Ломско-то шосе" ще ходим.
Долу,мила,ще гърми метрото.
После в парка малко ще побродим...
Ще се хванеш ти и...на хорото.

Както тъй-на тиферич си ходим,
някъде кафенцето ще пием.
След като така ще си походим,
в моя дом накрая ще забием.

Слънцето отгоре ще намига.
Под мустак лъчите ще намаля.
В мен желание ще се надига-
в страст дори сърцето ще премаля.

Ще започнем още от вратата.
Ще разхвърлим дрехите по пода
Ще се хванем тъй-уста в устата-
и ще спреме в ъгъла на сгода...

А след време пак като те търся,
ти да дойдеш с радост най-голяма.
Пак във къщи тяло да разтърся...
Таз любов на оня свят я няма.