автор: apostola

Признавам си!Пред тебе аз сгреших.
Не трябваше така да те изгоня.
В момент на слабост тъй се аз реших
и ни сълза по теб да не пророня.

А как добре живеехме със тебе.
И как добре вървяха ни делата.
Но всичко се превърна в миг на дреп.
Но можех ли да зная патилата?

Да беше сън!Да беше на шега...
Останах сам-без теб и без детето.
Но чувствам вече:мОри ме тъга
и както казах,сбърках общо взето.

Остана само връзката една,
че между нас застана-то-детето.
В неделя да го взимам се паднА-
в съда така с развода бе прието.

Все пак една утеха ме държи-
за мен е празник святата неделя.
Но тя-разбирам-все ще ми тежи,
защото ни събира и разделя...