автор: barona_36

на Мария Вергова

Преди да мина своя Рубикон
да спретна дом и многобройна челяд,
стоях и често от един балкон
разглеждах върволицата в неделя. ...

Тежаха дълги нанизи с пране.
Момиче тънко, минало наблизо,
ми смигна и с усмивка сякаш сне
на моя свян разнищената риза.

То бе съвсем разпуснало коса
по пътищата от Бургас до Видин.
И аз понеже трънки не паса...
- На плажа - рекох, хайде да отидем.

Мигът е всъщност кон неоседлан,
внезапно пръхне, рие със копита.
Момичето усетих как със длан
от чужди пламък рамото ми смита.

Там кораб ни помаха със платно
и пелерини вейнаха медузи,
преди да се превърнем във едно
кълбо от ласки, мидички и музика.

Сега на стария балкон вися
и няма думи две на кой да кажа.
Подобно късче шеметна коса
се спуска тази уличка към плажа...