автор: Vedrin

Едно момиче плахо се помоли
за сбъдване на своите мечти.
И литнаха надеждите му голи
през свода към небесните врати.

Не знаеше дали ще ги получи
сънуваните свои чудеса.
И нямаше светец - да го научи
на верните небесни словеса.

Но някак си успя да изговори
молитвата със скръстени ръце.
А Бог видя през Храма Си отгоре
от вярата - синапено зрънце.

И вятърът Му - Дух от небесата -
погали натъжените очи.
"Със Мен си най-щастлива и богата!
Усмихвай се и вече не плачи!

Ще сбъдна Аз мечтите ти лъчисти,
ще бъда твой приятел на света!
И винаги над мислите ти чисти
ще бдят за тебе ангели в ята!"

Едно момиче нежно се усмихна.
Изтри с юмруче скулите от плач.
А свята над очите му притихна
нощта със благодатния си здрач.

(Птицата в теб)