автор: nina_nina

Всеки смисъл се рее,
найлонова торбичка на вятъра
от боклука на съседите,
и избледнява
като забравено майсторско платно
в недрата на катедрала.
Злите имат меки сърца,
кръвосъсирени плужеци
облизани от волски език
и залепени очи
с корички изстинала лава.

Тих е дъждът,
по-тих от платноходка
в рамката на картина,
пусната по ръкава на мислите.
Копнежът
Ще Бъдем Щастливи,
графит в подземието на НДК
и всяка буква - копка
от плътта на сърцето.

Нарцисът клюмва при изгрев,
при залез мени цвета си
с боя от окото на ястреб.
За къде мислиш, че пътуваш
с мухлясало лице в трамвая,
всички вече имаме пъп
и лепкава пръст под ноктите.
Болката е жената с косачката
и разсечената на две костенурка

и новороденото
изяло стъкло от ръката ти.