автор: sstoilov

На времето във ледните окови,
разума ми се гневи.
Духът ми яростен се моли...
Плачът ми няма да са утеши.

И ехото на мойта мисъл
отеква между две стени.
На едната със сълзи съм писал,
а другата стена гори.

За миналото аз не спомням,
а бъдеще не съм познал...
Сърецото ми - не спря на края.
Аз жив не съм живял.

И тъй - подхвърлян в кръговрата,
на грешен свят и пагубен идеал
аз пазя раните си във душата,
които там живота е издрал.