Умората се стича по наклона ми.
Умората е агрегатно състояние
на тялото ми в края на сезона,
предчувстващо студените влияние.
Душата ми долавя нищетата
и бъдещата бедност на природата,
но тялото ми някак предвещава я-
нали по уязвимостта са сродни?
Умората клони към изпаряване,
прегрята от любовното ни щастие,
но в случая полека се втвърдява
от падналите градуси на страстите.
Прибрани са сергиите на лятото
и птиците отдавна не са тука.
Подготвям патерици за душата,
когато от умора закуцука.