автор: yotovava

Дали си вятър – припомни ми
какво завръщането значи
сред звънките кристални рими
в седефената глеч на здрача.

Ако си лешник, сподели ми
зеницата ти как узрява,
пленят ли в кошове върбите
врабците с буйната гълчава.

И щом си облак, поплачи ми,
преди да те погълне хищен
вечерен здрач и есен мине
с гребло и бързо те разнищи.

Преди сеячите да дойдат,
със стъпка тежка да закрачат,
докато чуеш как със грохот
виелицата ще заграчи.

За мен остава да изтичам,
за сбогом даже да помахам –
със шепа слънчеви лунички
в представите за вечно лято.