автор: apostola

Една рисунка с цветни чувства
нанесени от любовта.
И всяка четка ги зауства
в артерията на кръвта.

И в таз рисунка аз се влюбвам
и целия потъвам в теб.
Със тебе този свят залюбвам
завит със син небесен креп.

Рисунката е мойто чувство
към образа ти денс и тук.
Превърнал съм го във изкуство
от четка, багри и от звук.

Една рисунка в златна рамка
лежи във моето сърце.
И тя - спасителната сламка,
е недокасвана с ръце.