автор: ladyinblack

"...Остава много нещо, защото няма време,
до другата трева довиждане и всичко..."
Б.Иванов
/из "До другата трева"/

Сънувах те. По-истински от всякога.
Графитено-категоричен
надничаше в ескизите на паметта ми,
а после акварелно се разливаше
до закъсняла и единствена сълза...

*

По скатовете стръмни на женско недоверие
се спускаш по инерция, а погледът ти шари
и тичинките пролет в твойте ириси
разпръсват си прашеца златен
по малахитения мъх.
Унесен след бъбривостта на вятъра
се спъваш в неочаквани прозрения,
но литват като нощни пеперуди,
преди да ги опърли лъчината.
Подсвирваш си усмихнато, отвлякъл
несъществуващото време,
което ни превръща
в гранит или трева.
Онова, до реалност измамно усещане,
че нашата егоцентрична сила,
всевластно владее
мимолетна вечност,
наречена Живот...

*

А после напевът тантричен на дъжда
ще тъне глухо в спеклата се пръст.
Над тебе плащ ще вее Свободата,
сама на себе си най-точната реклама.
Възторежно ще препрочита стихове,
написани за нейното пръсъствие,
за нейното отсъствие и сила.
И Саймак ще се рее с разпилените небрежно страници,
отвъд време-пространствени условности,
към свърхсетивните недостижимости,
където всичко живо е трева.

Милена Белчева
април 2012