автор: Kanegan

Водоскоци, около тях се пенят речни вирчета.Бавно тече реката, клокочи между камъните и леските, пее своята вяла песен в августовската жега.Въздуха носи хлад и мирис на влага, тиня по течението на реката.А тя извира от пазвите на планината, вие се между склонове.Камъните в коритото не възпират водата, тя ги гали, шуми, пени се, като майстор дълбае с ласката си леските, търпеливо заобля острите им характери и заформя скални прагове.Там водата се
върти в палави водоскоци, около тях се пенят речни вирчета.В хладните им застояли води се гмуркат попчета, кротушки, зелени жаби, които гледат със златните си очи.По повърхността на водата се гонят водни кончета в сребърно- синьо.Върбите край реката топят сребърно резедавите си листа, които плуват в августовската мараня.Рояци комари се гонят лениво, а песента на жабите резлива и нахална секва от уплаха.Те се стрелват във водите и подмолите.В дълбоките вирове зелени водорасли като коси на водни момичета се гънат в чудноват танц под ритъма на бързеите.Клокочещата вода пенлива и неспокойна бяга незнайно за къде.Леските, потънали в жълта съга, събират топлина от слънчевите лъчи.Ако тръгнеш нагоре по течението ще размътиш водата, а тя в ефирни вълни ще се дипли, ще се съпротивлява в нозете ти като емоция.
Хлад и влага, милувката на знойното слънце ще те ожари, ще прехвръкне птица горе в небето- сестра на вятъра.По брега на реката тревата съхне, далече жълтеят стръковете на царевицата, а небето е синкаво- синьо от жегата.Сред песъчинките водата носи златен прах,реката пее, тече понесла в себе си тайната за сътворението от векове.