автор: severianin

Крило отдясно и крило отляво,
ведро вода, ведро месо насечено...
Орелът почна да се уморява,
а Горната земя е тъй далече.

Летим.
Поисках горе да избягам –
на слънцето под топлите лъчи.
Запазих за орела глътка влага.
Месото свърши.
Птицата мълчи.

Сега ще огладнее.
Ходилата
отдавна съм прежалил.
Стискам ножа.
Веднъж да стигнем горе на земята,
а там...
А там и с патерици може!

Ръцете си ще дам, щом пак поиска
- за мен е важно горе да излезем,
а Горната земя е вече близко...
Там се живее някак и с протези.

Летим.
И знам, че всеки е орисан
на жертви в своя полет към небето.

Но има ли изкачването смисъл,
ако да дам потрябва и сърцето?