автор: Rodenavlotos

Защото ежедневието ни поглъща
и задушава в своята прегръдка,
защото, за да си останем същите,
е нужно повече от кръстене
и обещания, прошепнати във храма,
защото носим кръста си жигосан
не на челата, а в душите само,
от този панаирно захаросан,
лустросан и преситен свят ще тръгнем
един живот по-истински богати,
когато пред протегната ръка се бръкнем
не в джоба, а в душата си, когато
се спрем секунди пред финалната победа
и подадем ръка на падналия в ляво,
защото не в Господ трябва, в себе си да гледаме
и да измием не неговото тяло,
а своето на края да измием,
душата си накрая да измием,
очите си накрая да измием
и да намерим причина в себе си да кажем:„Имаше ме!”