автор: ivliter

Опитваха се как ли не –
с любов фалшива и с омраза,
спокойствието ми да окрадат,
деня ми да взривят
и да прекършат полета
на дръзновението ми.
Опитваха се плевели жестоки да разсеят
в градината на моята надежда
и слънцето на радостта ми да затулят
с най-тъмните си облаци на злобата,
на завистта;
мечтаеха ту явно, ту прикрито да вгорчат
в дървото на живота ми
на творчеството плодовете сладки;
да смачкат стръкчето поникнало
на крехката ми вяра.
Напразно,
защото аз съм бдителен
към посегателства подобни
и винаги развързвам своевременно
на равнодушието кучетата верни.