автор: apostola

Отива си и лятото.Отива!
Изстиват на светилото лъчите.
Със морски тен надеждата застива
на плажовата ивица в очите.

Септември ни докосва по лицата
с целувките от Август нажежени.
Пулсират бавноритъмни сърцата
и свиват изтънелите ни вени.

Припламват Октомврийските огньове
и носят миризмата на Ноември.
Преживят остарелите волове
и чакат коледарския Декември.

И пука се на кестена кората-
подготвя се за кестенова скара.
Във жълто боядисана,зората
стоварва есента на Сточна гара.

Обрулени листенца по земята
рисуват неочаквани дипляни.
Настръхналият вятър ги подмята
към дните безвъзвратно разпиляни.