автор: nikikomedvenska

Вземи ми душата! Сега те обичам!
И нищо не искам, а всичко ти давам.
Сега съм магия - красива, различна,
забулена в нощи безлунни жарава.

Събличам се бавно. Не плача. Не моля.
Разлиствам се тихо под твоите длани.
Душата ми тръпне - безсрамна и гола,
сама пожелала при теб да остане.

Докосвай ме с пръсти, с очи и със устни!
До кръв ме докосвай! Безумно! Отново!
Защото съм твоя. И страшно съм вкусна -
омесена с обич любовна отрова.

Сега ме обичай! За теб съм красива!
Целувай! Разкъсвай! Изпивай ме цяла!
Че утре ще хукна - от вятър по-дива,
и тройно ще взема, каквото съм дала.