автор: severianin

Под есенните облаци изтлели
до хоризонта пътя ще изминем...
Над тебе падат листи пожълтели,
над мен валят изсъхнали години.

Отишли са си всички бели жерави,
мечтателни щурци, зелени кълнове;
доброто лято си отиде вчера
– дланта ми с есенни листа е пълна.

Покриват билото на есента ни
мъглите на горчивите въпроси
– животът е поле, обрасло с тръни,
което трябва да прегазим боси.

А есенните ветрове са ледени
и есенните хълмове – високи,
и всички дни текат, на север вгледани,
и няма южни есенни посоки.

На прага сив на старостта сме спрели,
сивеят небесата, вчера сини,
и падат като листи пожълтели
в косите ни изсъхнали години.