автор: apostola

Над мене слънцето гори
и сякаш жар отгоре се изсипва.
И страшна жажда ме гори.
От жегата дори кръвта ми кипва.

За хладна капчица вода
сега живота си без страх залагам.
Оставям от корем следа
и пясък в сухата уста си слагам.

Намерих локвичка една...
Над нея с благодарност се надвесих.
В душата мигом ми светнА
и устни във водата си обесих.

А вместо дъно аз видях
и моя образ, и небето синьо.
Дали на буре аз седях
напълнено със най-доброто вино?