автор: ZAGORA

"Есента е втора пролет, защото тогава всяко листо е цвете!"
Албер Камю

Душата ми е облак сини минзухари
в усмивката на есента,
а миговете й са медните пахари
върху полицата на вечността.
Душата ми е облак синьо щастие,
потънало във есенния рай
на октомврийско пълновластие.
Душата ми възторжено витай.
Не й омръзва да се наслаждава
на тишина и вътрешен покой
когато газя листната жарава
под кротък дъжд или хаплив порой.
Усещането е красиво.
Усещането е прекрасно.
Необикновено истинска и жива,
защото всичко е въздушно , ясно.
Мистерия е,че душата ми флиртува,
но аз не зная по-красива есен.
Дали е яве или пък сънувам,
а може би е недопятата ми песен...