Вървиме с тебе
по жива жарава.
Всеки наш час е изстрадан.
Всеки ден
в сърцата ни белег оставя.
Нараняват ни чужди.
Отчуждават ни близки.
А невръстното стръкче
във фиданка израстна.
С полудялата пролет -
клонест дъб е, заякнал.
Ако бури завеят -
ще ни кършат, люлеят.
Ако гръм ни удари,
обгорени ще паднем.
Ала сочният корен,
пак ще пусне ластари.