автор: ATROPA

1.
След като Николай и Стефка се шмугнаха след двата гларуса през тясната дупка в прохода да се връщат, защото прилива беше започнал, Орфей обходи с ръка отдолу нагоре седемте струни на огромната сталактитна лира
и от първата струна РЕ изтръгна Въздуха, който с втората МИ обгърна Земята, за да я оплоди с пречистващата сила на Водата ФА и с четвъртия тон СОЛ да роди Енергията- Синът на Великата Богиня- майка, който през деня е Слънце, а през нощта е Огън. И за да завърши своя строеж на света, с петия тон ЛА, възвелича Сина, а с шестия СИ го съедини с Великата Богиня- майка, за да се роди Синът на Сина с последната седма струна ДО.
2.
А Синът на Сина беше Той- Орфей.

3.
И сега изпълнявайки във възходящ ред в Божествения храм кодираната нотна стълбица за посветените, невидими с човешки очи, седем обвити с лъчиста енергия духове на Питагор, Спартак, Аспарух, Симеон, Евтимий, Ботев и Левски, които бавно се приближиха до ритуалното мраморно легло и всеки от тях отпи от кръвта изтекла при жертвоприношението, кръв която при произнасянето на седемте думи от Орфей, / която няма да ви кажа/, се беше превърнала в негова, така както по време на Литургията на верните, в Светата Православна църква, чрез призоваване на Светия дух от свещеника, виното се пръвръща в Христова кръв, те се изпълниха с живот, живот на простосмъртни, но с безплътни, невидими тела.

4.
Орфей сияеше от радост, защото близо три хиляди и петстотин години не беше извършвал този обред.

5.
От деня, когато беше убит, но не от вакханките, както се носеха слухове, а от враговете на Тракийската цивилизация, които разрушиха храмовете му, изгориха книгите му, изгониха учениците му и се опитваха да заличат паметта му.
Но не успяха.

6.
И в Родопския храм Перперикон в сандък от кедър беше сложил многочислени свитъци папируси с египетски йероглифи, таблички на езика на бесите и финикийски писмена. В него беше сложил, записани на „бески език”, който е равнозначен на „езика на траките”,/разликита е само в това че, писмеността е държана в тайна и е дело на посветените беси-жреци, които са били гадатели и прорицатели/ двете керамични плочки със Свещения Орфеев Завет –Договора му с Господа. Този сандък, заедно с още много скъпоценности при нападението на Храма беше скрил в една крипта, която Вълчан Войвода беше открил и беше принесъл в Подземния град.

7.
И сега със седемте духа, изпълнени с живот на простосмъртни, но с безплътни, невидими тела, щеше да помогне на Николай и Стефка да достигнат до него, като във всяка стая щеше да изпрати по един дух да ги пази. В първата щеше да бъде Питагор, във втората- Спартак, в третата- Аспарух, в четвъртата- Симеон, в петата- Евтимий, в шестата- Ботев и в последната седма- Левски.

8.
Майката и бащата на Белокосата, с голямото й братче, които преди една година останаха в пещерата знаеха единствения ден, когато при отлив водата ще открие изхода, за да излязат навън и затова бяха полетели от подземния град по-рано, но бяха сбъркали пътя и вместо да стигнат до седемте стаи на съкровището на Вълчан войвода, се бяха озовали в един лабиринт, от който два дни вече не можеха да излязат.

9.
На Николай и Стефка им идваше от радост да скочат във водата при делфините, но се въздържаха. Нямаше как да преплуват, яхнали ги толкова много разстояние под водата, а и как щяха да оставят техните приятели гларусите. Нищо не им оставаше друго, освен да се върнат в Храма и да потърсят друг изход. А и най-важното- бяха открили седемте стаи на съкровището на Вълчан войвода и можеха да влязат в първата стая, на която вратите се бяха отворили.

10.
Надвесиха се над делфините, за да ги поздравят, но странно, че те започнаха да обикалят по повърхността на водата и да се шмугват към някой от шесте прохода на дъното и пак да се връщат.
Какво ли искаха да им кажат!
Може би, че ще продължат навътре по проходите за да стигнат, където са те в Божествения храм, или направо ще доплуват до Подземния град!
Не можеше друго да бъде.
В такъв случай, какво им оставаше: Да си кажат доскоро! И Стефка и Николай им помахаха с ръце и им посочиха, че се връщат назад. Делфините в знак, че са ги разбрали скочиха почти до тях и издадоха радостни звуци. Шмугнаха се във водата и изчезнаха в първия проход.
Стефка и Николай се обърнаха и тръгнаха към тясната дупка на прохода, който водеше към Божествения храм и седемте стаи на съкровището на Вълчан войвода.

11.
Този път водеше Николай, след него Стефка и двата гларуса.

12.
Когато отново влязоха в Божествения храм останаха като втрещени от учудване. В храма звучеше вълшебна музика и огромната сталактитна седемструнна лира спущаша се над ритуалното легло сияеше, като слънце и в пещерата беше светло като в ден. Около леглото бяха изправени седем светлинни, подобни на мечове, лъча, които се завъртяха спираловидно, сбраха се в сноп и като ракета полетяха нагоре към купола на храма, където се взривиха, като фойерверк.

13. Хиляди искри се разхвърчаха нагоре, надолу и настрани. На Николай тази експлозия му заприлича на Големия взрив при образуване на Вселената, теория на която не вярваше, но пък вярваше, че всяко нещо има край, който е начало.

14.
И след блясъка настана мрак, докато очите им привикнат отново на светлината, която само през този ден на годината достига до пещерата. Вляво се открои и чу водопада и шумоленето на криволичещата река, между стръмните скали, а вдясно бликащите фонтани на минералния извор. Николай и Стефка, сподиряни от Белокосата и Черноокия се отправиха към полуотворената двукрила мраморна врата, която водеше към първата стая на съкровището на Вълчан войвода. Спряха се пред ритуалното легло, за да си сложат раниците и прекрачиха прага.