автор: paramour

- На прицел. Огън ! - и първата редица се прицели в прииждащите хиляди демони. Куршумите и разкъсваха дрехи и кожа. Пробиваха плът. Причиняваха болка. Убиваха. - Зареди ! - и първата редица клекна на земята и презареди пушките си.
- Номер 2 , прицели се. Огън ! - нетърпелив извика Диамонд, а изтрелите на втората редица повалиха десетки противници.- Презареди.
- На прицел номер 1. Огън ! - повтори Рикардо. Същата сцена се разигра 3 пъти . Тогава генерала извика - На меееч ! - и праведниците прибраха огнестрелните си оръжия и извадиха сребърните си саби.

Рикардо извади двата си меча и погледна другаря си. Диамонд беше настръхнал и ухилен до уши. С мощен, нечовешки, боен вик двамата захвърчаха срещу прииждащата черна лавина, правейки дупки в атаката на противника и оставяйки след себе си планини от кръв и безжизнени тела. Вдъхновени от водачите си, войниците се втурнаха срещу кръвожадния си противник. Сребърни мечове хвърчаха и разрязваха мъртвата плът. Белите брони на праведниците се оцапаха с кръв. Лицата им добиха отвратителен, първичен вид, а те разсичаха и поваляха демон след демон, душа след суша. Сашо, летеше отгоре и отвреме на време се спускаше срещу мъртвите пехотинци, съсичайки със своя меч по 3-ма на удар. Десетки, стотици бродещи души падаха в минута. А на не много високия хълм стоеше Той ! Дякона. Дякон Алексеевич. Виктор не надблюдаваше битката. Бе си затворил очите и се наслаждаваше на симфонията, която сам бе създал. Мъчения, болка, падение, смърт. Музика за ушите му бе това разрушение , което носеше той след себе си.
Той се отърси от опияняващата мелодия и отвори очите си-червени, жадни, горящи. Слезе от коня си и разкопча копринения си плащ, който понесен от вятъра отлетя към бойното поле. Дяконът извади меча си и го вдигна високо над себе си. Узъби се злоради и се хвърли в битката. След него, сякаш от никъде се появиха стотици причудливи създания, излязли от най-лошите кошмари и видения. Тези същества имаха вълча физиономя и козина, но стояха изправени на задните си лапи. С издължени муцуни и жадни за кръв сърца. С един мощен скок Виктор прескочи бойното поле и се озова в гръб на защитниците. С един замах той разсече 5-тима. С движение невидимо за просто око нагъга един и охапа за врата друг. И двамата пднаха мъртви на земята. Но нямаше и 2 минути, когато те отново се изправиха и захапаха дошкорошните си другари по оръжие. Къце разкъсваха плът. Зъби и нокти разрязваха кожа. Падаха 3-ма и се изправяха 3-ма. Защитниците намаляваха, а армията на Виктор разтеше с всеки повален противник.
Диамонд и Рикардо избиваха причудливите създания и парираха всеки удар срещу себе си. Работата им в екип на няколко пъти ги спаси от сигурна гибел.
Сашо отлетя нагоре. Насочи меча си срещу земята и полетя с все сила. При удара му с подърхността, мечът му създаде силов кръг който унищожи стотина противника. Ангела прибра крилата си плътно до себе си и се включи по-активно в лютата битка. Поваляше противник след противник. Нямаше спирка. Беше неузнаваем. Изведнъж усети силна болка в стомаха. Поогледа се. Видя погледа на Дякона вперен в себе си. Обърна се към него и му каза:
-Време е Виктор !- а той в отговор му се узъби доволно и се хвърли срещу му с яростен вик...